екзотѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
екзотѝчна, екзотѝчно, мн. екзотѝчни, прил.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
същ. екзотѝчност, екзотичността̀, ж.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
същ. екзотѝчност, екзотичността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- екзотичин
- екзутичен
- екзутичин
- икзотичен
- икзотичин
- икзутичен
- икзутичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ек-зо-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ек-зо-тич-ния | ||
| пълен член | ек-зо-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | ек-зо-тич-на | ||
| членувано | ек-зо-тич-на-та | ||
| ср. р. | ек-зо-тич-но | ||
| членувано | ек-зо-тич-но-то | ||
| мн. ч. | ек-зо-тич-ни | ||
| членувано | ек-зо-тич-ни-те | ||