езуит

Речник на българския език

езуѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. езуѝти, м. Йезуит.
прил. езуѝтски, езуѝтска, езуѝтско, мн. езуѝтски.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • езоит
  • изоит
  • изуит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. езу-ит
непълен член езу-и-та
пълен член езу-и-тът
мн.ч. езу-и-ти
членувано езу-и-ти-те
бройна форма езу-и-та
звателна форма —

Връзки