дивя се

Речник на българския език

дивя̀ се преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

дивѝш се, мин. св. дивѝх се, мин. прич. дивѝл се, несв. Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка.

Грешни изписвания (3)

  • девя се
  • девя си
  • дивя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ди-вя ди-вим
2 лице ди-виш ди-ви-те
3 лице ди-ви ди-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ди-вих ди-вих-ме
2 лице ди-ви ди-вих-те
3 лице ди-ви ди-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ди-вях ди-вях-ме
2 лице ди-ве-ше ди-вях-те
3 лице ди-ве-ше ди-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивил съм дивила съм дивило съм дивили сме
2 лице дивил си дивила си дивило си дивили сте
3 лице дивил е дивила е дивило е дивили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дивил бях дивила бях дивило бяхме дивили
2 лице беше дивил беше дивила беше дивило бяхте дивили
3 лице беше дивил беше дивила беше дивило бяха дивили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дивя ще дивим
2 лице ще дивиш ще дивите
3 лице ще диви ще дивят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дивил ще съм дивила ще съм дивило ще сме дивили
2 лице ще си дивил ще си дивила ще си дивило ще сте дивили
3 лице ще е дивил ще е дивила ще е дивило ще са дивили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дивя щяхме да дивим
2 лице щеше да дивиш щяхте да дивите
3 лице щеше да диви щяха да дивят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дивил щях да съм дивила щях да съм дивило щяхме да сме дивили
2 лице щеше да си дивил щеше да си дивила щеше да си дивило щяхте да сте дивили
3 лице щеше да е дивил щеше да е дивила щеше да е дивило щяха да са дивили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивял съм дивяла съм дивяло съм дивели сме
2 лице дивял си дивяла си дивяло си дивели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дивил съм дивила съм дивило съм дивили сме
2 лице дивил си дивила си дивило си дивили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дивил била съм дивила било съм дивило били сме дивили
2 лице бил си дивил била си дивила било си дивило били сте дивили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дивя щяла съм да дивя щяло съм да дивя щели сме да дивим
2 лице щял си да дивиш щяла си да дивиш щяло си да дивиш щели сте да дивите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дивил щяла съм да съм дивила щяло съм да съм дивило щели сме да сме дивили
2 лице щял си да си дивил щяла си да си дивила щяло си да си дивило щели сте да сте дивили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дивил бих дивила бих дивило бихме дивили
2 лице би дивил би дивила би дивило бихте дивили
3 лице би дивил би дивила би дивило биха дивили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ди-ви ди-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ди-вен
непълен член ди-ве-ния
пълен член ди-ве-ни-ят
женски род ди-ве-на
членувано ди-ве-на-та
среден род ди-ве-но
членувано ди-ве-но-то
множествено число ди-ве-ни
членувано ди-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-вил
непълен член ди-ви-лия
пълен член ди-ви-ли-ят
женски род ди-ви-ла
членувано ди-ви-ла-та
среден род ди-ви-ло
членувано ди-ви-ло-то
множествено число ди-ви-ли
членувано ди-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-вял
женски род ди-вя-ла
среден род ди-вя-ло
множествено число ди-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ди-вящ
непълен член ди-вя-щия
пълен член ди-вя-щи-ят
женски род ди-вя-ща
членувано ди-вя-ща-та
среден род ди-вя-що
членувано ди-вя-що-то
множествено число ди-вя-щи
членувано ди-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ди-вей-ки