дивяхте

Речник на българския език

1. дивяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

дивяхте е производна форма на дивея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дивяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

дивяхте е производна форма на дивя се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).