дивила

Речник на българския език

1. дивила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дивила е производна форма на дивя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дивила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дивила е производна форма на дивя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).