омайвам

Речник на българския език

ома̀йвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

ома̀йваш, несв. и ома̀я 2 , св.; Кого. Завземам мислите и чувствата на някого, карам го да преживява само едно нещо; зашеметявам. Тя го омая с красотата си.

Грешни изписвания (3)

  • омайвъм
  • умайвам
  • умайвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице омай-вам омай-ва-ме
2 лице омай-ваш омай-ва-те
3 лице омай-ва омай-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице омай-вах омай-вах-ме
2 лице омай-ва омай-вах-те
3 лице омай-ва омай-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице омай-вах омай-вах-ме
2 лице омай-ва-ше омай-вах-те
3 лице омай-ва-ше омай-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омайвал съм омайвала съм омайвало съм омайвали сме
2 лице омайвал си омайвала си омайвало си омайвали сте
3 лице омайвал е омайвала е омайвало е омайвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях омайвал бях омайвала бях омайвало бяхме омайвали
2 лице беше омайвал беше омайвала беше омайвало бяхте омайвали
3 лице беше омайвал беше омайвала беше омайвало бяха омайвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще омайвам ще омайваме
2 лице ще омайваш ще омайвате
3 лице ще омайва ще омайват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм омайвал ще съм омайвала ще съм омайвало ще сме омайвали
2 лице ще си омайвал ще си омайвала ще си омайвало ще сте омайвали
3 лице ще е омайвал ще е омайвала ще е омайвало ще са омайвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да омайвам щяхме да омайваме
2 лице щеше да омайваш щяхте да омайвате
3 лице щеше да омайва щяха да омайват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм омайвал щях да съм омайвала щях да съм омайвало щяхме да сме омайвали
2 лице щеше да си омайвал щеше да си омайвала щеше да си омайвало щяхте да сте омайвали
3 лице щеше да е омайвал щеше да е омайвала щеше да е омайвало щяха да са омайвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омайвал съм омайвала съм омайвало съм омайвали сме
2 лице омайвал си омайвала си омайвало си омайвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице омайвал съм омайвала съм омайвало съм омайвали сме
2 лице омайвал си омайвала си омайвало си омайвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм омайвал била съм омайвала било съм омайвало били сме омайвали
2 лице бил си омайвал била си омайвала било си омайвало били сте омайвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да омайвам щяла съм да омайвам щяло съм да омайвам щели сме да омайваме
2 лице щял си да омайваш щяла си да омайваш щяло си да омайваш щели сте да омайвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм омайвал щяла съм да съм омайвала щяло съм да съм омайвало щели сме да сме омайвали
2 лице щял си да си омайвал щяла си да си омайвала щяло си да си омайвало щели сте да сте омайвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих омайвал бих омайвала бих омайвало бихме омайвали
2 лице би омайвал би омайвала би омайвало бихте омайвали
3 лице би омайвал би омайвала би омайвало биха омайвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
омай-вай омай-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род омай-ван
непълен член омай-ва-ния
пълен член омай-ва-ни-ят
женски род омай-ва-на
членувано омай-ва-на-та
среден род омай-ва-но
членувано омай-ва-но-то
множествено число омай-ва-ни
членувано омай-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омай-вал
непълен член омай-ва-лия
пълен член омай-ва-ли-ят
женски род омай-ва-ла
членувано омай-ва-ла-та
среден род омай-ва-ло
членувано омай-ва-ло-то
множествено число омай-ва-ли
членувано омай-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род омай-вал
женски род омай-ва-ла
среден род омай-ва-ло
множествено число омай-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род омай-ващ
непълен член омай-ва-щия
пълен член омай-ва-щи-ят
женски род омай-ва-ща
членувано омай-ва-ща-та
среден род омай-ва-що
членувано омай-ва-що-то
множествено число омай-ва-щи
членувано омай-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

омай-вай-ки