възхищавам

Речник на българския език

възхища̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

възхища̀ваш, несв. и възхитя̀, св.; Кого. Предизвиквам възхищение. Тоя човек просто ме възхити.
възхищавам се/възхитя се. — Изпитвам възхищение. Възхищавам се на твоята изобретателност.

Грешни изписвания (15)

  • вазхештавам
  • вазхештавъм
  • вазхещавам
  • вазхещавъм
  • вазхиштавам
  • вазхиштавъм
  • вазхищавам
  • вазхищавъм
  • възхештавам
  • възхештавъм
  • възхещавам
  • възхещавъм
  • възхиштавам
  • възхиштавъм
  • възхищавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-ща-вам въз-хи-ща-ва-ме
2 лице въз-хи-ща-ваш въз-хи-ща-ва-те
3 лице въз-хи-ща-ва въз-хи-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-ща-вах въз-хи-ща-вах-ме
2 лице въз-хи-ща-ва въз-хи-ща-вах-те
3 лице въз-хи-ща-ва въз-хи-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-хи-ща-вах въз-хи-ща-вах-ме
2 лице въз-хи-ща-ва-ше въз-хи-ща-вах-те
3 лице въз-хи-ща-ва-ше въз-хи-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхищавал съм възхищавала съм възхищавало съм възхищавали сме
2 лице възхищавал си възхищавала си възхищавало си възхищавали сте
3 лице възхищавал е възхищавала е възхищавало е възхищавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възхищавал бях възхищавала бях възхищавало бяхме възхищавали
2 лице беше възхищавал беше възхищавала беше възхищавало бяхте възхищавали
3 лице беше възхищавал беше възхищавала беше възхищавало бяха възхищавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възхищавам ще възхищаваме
2 лице ще възхищаваш ще възхищавате
3 лице ще възхищава ще възхищават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възхищавал ще съм възхищавала ще съм възхищавало ще сме възхищавали
2 лице ще си възхищавал ще си възхищавала ще си възхищавало ще сте възхищавали
3 лице ще е възхищавал ще е възхищавала ще е възхищавало ще са възхищавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възхищавам щяхме да възхищаваме
2 лице щеше да възхищаваш щяхте да възхищавате
3 лице щеше да възхищава щяха да възхищават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възхищавал щях да съм възхищавала щях да съм възхищавало щяхме да сме възхищавали
2 лице щеше да си възхищавал щеше да си възхищавала щеше да си възхищавало щяхте да сте възхищавали
3 лице щеше да е възхищавал щеше да е възхищавала щеше да е възхищавало щяха да са възхищавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхищавал съм възхищавала съм възхищавало съм възхищавали сме
2 лице възхищавал си възхищавала си възхищавало си възхищавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възхищавал съм възхищавала съм възхищавало съм възхищавали сме
2 лице възхищавал си възхищавала си възхищавало си възхищавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възхищавал била съм възхищавала било съм възхищавало били сме възхищавали
2 лице бил си възхищавал била си възхищавала било си възхищавало били сте възхищавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възхищавам щяла съм да възхищавам щяло съм да възхищавам щели сме да възхищаваме
2 лице щял си да възхищаваш щяла си да възхищаваш щяло си да възхищаваш щели сте да възхищавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възхищавал щяла съм да съм възхищавала щяло съм да съм възхищавало щели сме да сме възхищавали
2 лице щял си да си възхищавал щяла си да си възхищавала щяло си да си възхищавало щели сте да сте възхищавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възхищавал бих възхищавала бих възхищавало бихме възхищавали
2 лице би възхищавал би възхищавала би възхищавало бихте възхищавали
3 лице би възхищавал би възхищавала би възхищавало биха възхищавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-хи-ща-вай въз-хи-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-ща-вал
непълен член въз-хи-ща-ва-лия
пълен член въз-хи-ща-ва-ли-ят
женски род въз-хи-ща-ва-ла
членувано въз-хи-ща-ва-ла-та
среден род въз-хи-ща-ва-ло
членувано въз-хи-ща-ва-ло-то
множествено число въз-хи-ща-ва-ли
членувано въз-хи-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-ща-вал
женски род въз-хи-ща-ва-ла
среден род въз-хи-ща-ва-ло
множествено число въз-хи-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-хи-ща-ващ
непълен член въз-хи-ща-ва-щия
пълен член въз-хи-ща-ва-щи-ят
женски род въз-хи-ща-ва-ща
членувано въз-хи-ща-ва-ща-та
среден род въз-хи-ща-ва-що
членувано въз-хи-ща-ва-що-то
множествено число въз-хи-ща-ва-щи
членувано въз-хи-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-хи-ща-вай-ки