възхищавал си

Речник на българския език

1. възхищавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възхищавал си е производна форма на възхищавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възхищавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възхищавал си е производна форма на възхищавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възхищавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възхищавал си е производна форма на възхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).