дивели

Речник на българския език

1. дивели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дивели е производна форма на дивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дивели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дивели е производна форма на дивея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. дивели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дивели е производна форма на дивя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. дивели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дивели е производна форма на дивя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).