дворянин

Речник на българския език

дворя̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. дворя̀ни, м. ист. Лице, което принадлежи към дворянството.
прил. дворя̀нски, дворя̀нска, дворя̀нско, мн. дворя̀нски. Дворянски къщи.

Грешни изписвания (3)

  • дворянен
  • двурянен
  • двурянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-ря-нин
непълен член дво-ря-ни-на
пълен член дво-ря-ни-нът
мн.ч. дво-ря-ни
членувано дво-ря-ни-те
бройна форма дво-ря-ни
звателна форма дво-ря-ни-но