царедворец

Речник на българския език

царедво̀рец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. царедво̀рци, м. Човек, който служи и живее в царски двор; придворен.
прил. царедво̀рски, царедво̀рска, царедво̀рско, мн. царедво̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • царедвориц
  • царидворец
  • царидвориц
  • църедворец
  • църедвориц
  • църидворец
  • църидвориц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ред-во-рец
непълен член ца-ред-во-ре-ца
пълен член ца-ред-во-ре-цът
мн.ч. ца-ред-вор-ци
членувано ца-ред-вор-ци-те
бройна форма ца-ред-вор-ци
звателна форма ца-ред-во-ре-цо