велможа

Речник на българския език

велмо̀жа съществително име, мъжки род (тип 38b) редактиране

Значение

мн. велмо̀жи, м. Истор.
1. Знатен и богат сановник. Царски велможи.
2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.

Грешни изписвания (3)

  • велможъ
  • вилможа
  • вилможъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вел-мо-жа
непълен член вел-мо-жа-та
пълен член вел-мо-жа-та
мн.ч. вел-мо-жи
членувано вел-мо-жи-те
бройна форма вел-мо-жи
звателна форма вел-мо-жо