аристократ

Речник на българския език

аристокра̀т съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. аристокра̀ти, м.
1. Лице, което принадлежи към аристокрацията (в 1 знач.).
2. Прен. Изтънчен, изискан човек.

Грешни изписвания (7)

  • арестократ
  • арестукрат
  • аристукрат
  • ърестократ
  • ърестукрат
  • ъристократ
  • ъристукрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. арис-ток-рат
непълен член арис-ток-ра-та
пълен член арис-ток-ра-тът
мн.ч. арис-ток-ра-ти
членувано арис-ток-ра-ти-те
бройна форма арис-ток-ра-ти
звателна форма арис-ток-ра-те