гърбя се

Речник на българския език

гъ̀рбя се преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

гъ̀рбиш се, мин. св. гъ̀рбих се и гърбѝх се, мин. прич. гъ̀рбил се и гърбѝл се, несв.
1. Свивам гръб; правя се на гърбав.
2. Заставам с гръб, закривам с гръб.

Грешни изписвания (3)

  • гърбъ се
  • гърбъ си
  • гърбя си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гър-бя гър-бим
2 лице гър-биш гър-би-те
3 лице гър-би гър-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гър-бих гър-бих-ме
2 лице гър-би гър-бих-те
3 лице гър-би гър-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гър-бех гър-бех-ме
2 лице гър-бе-ше гър-бех-те
3 лице гър-бе-ше гър-бе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърбил съм гърбила съм гърбило съм гърбили сме
2 лице гърбил си гърбила си гърбило си гърбили сте
3 лице гърбил е гърбила е гърбило е гърбили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях гърбил бях гърбила бях гърбило бяхме гърбили
2 лице беше гърбил беше гърбила беше гърбило бяхте гърбили
3 лице беше гърбил беше гърбила беше гърбило бяха гърбили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще гърбя ще гърбим
2 лице ще гърбиш ще гърбите
3 лице ще гърби ще гърбят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм гърбил ще съм гърбила ще съм гърбило ще сме гърбили
2 лице ще си гърбил ще си гърбила ще си гърбило ще сте гърбили
3 лице ще е гърбил ще е гърбила ще е гърбило ще са гърбили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да гърбя щяхме да гърбим
2 лице щеше да гърбиш щяхте да гърбите
3 лице щеше да гърби щяха да гърбят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм гърбил щях да съм гърбила щях да съм гърбило щяхме да сме гърбили
2 лице щеше да си гърбил щеше да си гърбила щеше да си гърбило щяхте да сте гърбили
3 лице щеше да е гърбил щеше да е гърбила щеше да е гърбило щяха да са гърбили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърбел съм гърбела съм гърбело съм гърбели сме
2 лице гърбел си гърбела си гърбело си гърбели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице гърбил съм гърбила съм гърбило съм гърбили сме
2 лице гърбил си гърбила си гърбило си гърбили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм гърбил била съм гърбила било съм гърбило били сме гърбили
2 лице бил си гърбил била си гърбила било си гърбило били сте гърбили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да гърбя щяла съм да гърбя щяло съм да гърбя щели сме да гърбим
2 лице щял си да гърбиш щяла си да гърбиш щяло си да гърбиш щели сте да гърбите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм гърбил щяла съм да съм гърбила щяло съм да съм гърбило щели сме да сме гърбили
2 лице щял си да си гърбил щяла си да си гърбила щяло си да си гърбило щели сте да сте гърбили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих гърбил бих гърбила бих гърбило бихме гърбили
2 лице би гърбил би гърбила би гърбило бихте гърбили
3 лице би гърбил би гърбила би гърбило биха гърбили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гър-би гър-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род гър-бен
непълен член гър-бе-ния
пълен член гър-бе-ни-ят
женски род гър-бе-на
членувано гър-бе-на-та
среден род гър-бе-но
членувано гър-бе-но-то
множествено число гър-бе-ни
членувано гър-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-бил
непълен член гър-би-лия
пълен член гър-би-ли-ят
женски род гър-би-ла
членувано гър-би-ла-та
среден род гър-би-ло
членувано гър-би-ло-то
множествено число гър-би-ли
членувано гър-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-бел
женски род гър-бе-ла
среден род гър-бе-ло
множествено число гър-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гър-бещ
непълен член гър-бе-щия
пълен член гър-бе-щи-ят
женски род гър-бе-ща
членувано гър-бе-ща-та
среден род гър-бе-що
членувано гър-бе-що-то
множествено число гър-бе-щи
членувано гър-бе-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гър-бей-ки