бил е гърбил

Речник на българския език

1. бил е гърбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е гърбил е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).