гърбил

Речник на българския език

1. гърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбил е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

гърбил е производна форма на гърбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).