гърбили

Речник на българския език

1. гърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърбили е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гърбили е производна форма на гърбя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).