гърбил си

Речник на българския език

1. гърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърбил си е производна форма на гърбя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърбил си е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).