гърбил е

Речник на българския език

1. гърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбил е е производна форма на гърбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбил е е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).