генеалогия

Речник на българския език

генеало̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Родословие.
прил. генеалогѝчен, генеалогѝчна, генеалогѝчно, мн. генеалогѝчни.
прил. генеалогѝчески, генеалогѝческа, генеалогѝческо, мн. генеалогѝчески.
Генеалогично дърво. — Графично изображение на историята на един род във вид на дърво; родословно дърво.
Генеалогическа (генеалогична) класификация на езиците.Спец. В езикознанието — класификация на човешките езици в семейства, групи и подгрупи в зависимост от степента на родствената им връзка.

Грешни изписвания (47)

  • генеалогеа
  • генеалогеъ
  • генеалогея
  • генеалогиа
  • генеалогиъ
  • генеълогеа
  • генеълогеъ
  • генеълогея
  • генеълогиа
  • генеълогиъ
  • генеълогия
  • гениалогеа
  • гениалогеъ
  • гениалогея
  • гениалогиа
  • гениалогиъ
  • гениалогия
  • гениълогеа
  • гениълогеъ
  • гениълогея
  • гениълогиа
  • гениълогиъ
  • гениълогия
  • гинеалогеа
  • гинеалогеъ
  • гинеалогея
  • гинеалогиа
  • гинеалогиъ
  • гинеалогия
  • гинеълогеа
  • гинеълогеъ
  • гинеълогея
  • гинеълогиа
  • гинеълогиъ
  • гинеълогия
  • гиниалогеа
  • гиниалогеъ
  • гиниалогея
  • гиниалогиа
  • гиниалогиъ
  • гиниалогия
  • гиниълогеа
  • гиниълогеъ
  • гиниълогея
  • гиниълогиа
  • гиниълогиъ
  • гиниълогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-а-ло-гия
членувано ге-не-а-ло-ги-я-та
мн.ч. ге-не-а-ло-гии
членувано ге-не-а-ло-ги-и-те
звателна форма