възпламеня

Речник на българския език

възпламеня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възпламенѝш, мин. св. възпламенѝх, мин. прич. възпламенѝл, св.вж. възпламенявам.

Грешни изписвания (16)

  • вазпламенйа
  • вазпламенйъ
  • вазпламинйа
  • вазпламинйъ
  • вазплъменйа
  • вазплъменйъ
  • вазплъминйа
  • вазплъминйъ
  • възпламенйа
  • възпламенйъ
  • възпламинйа
  • възпламинйъ
  • възплъменйа
  • възплъменйъ
  • възплъминйа
  • възплъминйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ла-ме-ня въз-п-ла-ме-ним
2 лице въз-п-ла-ме-ниш въз-п-ла-ме-ни-те
3 лице въз-п-ла-ме-ни въз-п-ла-ме-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ла-ме-них въз-п-ла-ме-них-ме
2 лице въз-п-ла-ме-ни въз-п-ла-ме-них-те
3 лице въз-п-ла-ме-ни въз-п-ла-ме-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-п-ла-ме-нях въз-п-ла-ме-нях-ме
2 лице въз-п-ла-ме-не-ше въз-п-ла-ме-нях-те
3 лице въз-п-ла-ме-не-ше въз-п-ла-ме-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенил съм възпламенила съм възпламенило съм възпламенили сме
2 лице възпламенил си възпламенила си възпламенило си възпламенили сте
3 лице възпламенил е възпламенила е възпламенило е възпламенили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възпламенил бях възпламенила бях възпламенило бяхме възпламенили
2 лице беше възпламенил беше възпламенила беше възпламенило бяхте възпламенили
3 лице беше възпламенил беше възпламенила беше възпламенило бяха възпламенили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възпламеня ще възпламеним
2 лице ще възпламениш ще възпламените
3 лице ще възпламени ще възпламенят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възпламенил ще съм възпламенила ще съм възпламенило ще сме възпламенили
2 лице ще си възпламенил ще си възпламенила ще си възпламенило ще сте възпламенили
3 лице ще е възпламенил ще е възпламенила ще е възпламенило ще са възпламенили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възпламеня щяхме да възпламеним
2 лице щеше да възпламениш щяхте да възпламените
3 лице щеше да възпламени щяха да възпламенят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възпламенил щях да съм възпламенила щях да съм възпламенило щяхме да сме възпламенили
2 лице щеше да си възпламенил щеше да си възпламенила щеше да си възпламенило щяхте да сте възпламенили
3 лице щеше да е възпламенил щеше да е възпламенила щеше да е възпламенило щяха да са възпламенили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенял съм възпламеняла съм възпламеняло съм възпламенели сме
2 лице възпламенял си възпламеняла си възпламеняло си възпламенели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възпламенил съм възпламенила съм възпламенило съм възпламенили сме
2 лице възпламенил си възпламенила си възпламенило си възпламенили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възпламенил била съм възпламенила било съм възпламенило били сме възпламенили
2 лице бил си възпламенил била си възпламенила било си възпламенило били сте възпламенили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възпламеня щяла съм да възпламеня щяло съм да възпламеня щели сме да възпламеним
2 лице щял си да възпламениш щяла си да възпламениш щяло си да възпламениш щели сте да възпламените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възпламенил щяла съм да съм възпламенила щяло съм да съм възпламенило щели сме да сме възпламенили
2 лице щял си да си възпламенил щяла си да си възпламенила щяло си да си възпламенило щели сте да сте възпламенили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възпламенил бих възпламенила бих възпламенило бихме възпламенили
2 лице би възпламенил би възпламенила би възпламенило бихте възпламенили
3 лице би възпламенил би възпламенила би възпламенило биха възпламенили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-п-ла-ме-ни въз-п-ла-ме-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ла-ме-нен
непълен член въз-п-ла-ме-не-ния
пълен член въз-п-ла-ме-не-ни-ят
женски род въз-п-ла-ме-не-на
членувано въз-п-ла-ме-не-на-та
среден род въз-п-ла-ме-не-но
членувано въз-п-ла-ме-не-но-то
множествено число въз-п-ла-ме-не-ни
членувано въз-п-ла-ме-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ла-ме-нил
непълен член въз-п-ла-ме-ни-лия
пълен член въз-п-ла-ме-ни-ли-ят
женски род въз-п-ла-ме-ни-ла
членувано въз-п-ла-ме-ни-ла-та
среден род въз-п-ла-ме-ни-ло
членувано въз-п-ла-ме-ни-ло-то
множествено число въз-п-ла-ме-ни-ли
членувано въз-п-ла-ме-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-п-ла-ме-нял
женски род въз-п-ла-ме-ня-ла
среден род въз-п-ла-ме-ня-ло
множествено число въз-п-ла-ме-не-ли