възпламенял

Речник на българския език

1. възпламенял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенял е производна форма на възпламеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възпламенял е производна форма на възпламеня (мин. деят. несв. прич. м. р.).