възпламенил

Речник на българския език

1. възпламенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възпламенил е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенил — мин. деят. св. прич. м. р.

възпламенил е производна форма на възпламеня (мин. деят. св. прич. м. р.).