възпламенило си

Речник на българския език

1. възпламенило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпламенило си е производна форма на възпламеня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възпламенило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възпламенило си е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).