възпламенил си

Речник на българския език

1. възпламенил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпламенил си е производна форма на възпламеня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възпламенил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възпламенил си е производна форма на възпламеня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).