възликувам

Речник на българския език

възликувам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-ли-ку-вам въз-ли-ку-ва-ме
2 лице въз-ли-ку-ваш въз-ли-ку-ва-те
3 лице въз-ли-ку-ва въз-ли-ку-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-ли-ку-вах въз-ли-ку-вах-ме
2 лице въз-ли-ку-ва въз-ли-ку-вах-те
3 лице въз-ли-ку-ва въз-ли-ку-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ли-ку-вах въз-ли-ку-вах-ме
2 лице въз-ли-ку-ва-ше въз-ли-ку-вах-те
3 лице въз-ли-ку-ва-ше въз-ли-ку-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възликувал съм възликувала съм възликувало съм възликували сме
2 лице възликувал си възликувала си възликувало си възликували сте
3 лице възликувал е възликувала е възликувало е възликували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възликувал бях възликувала бях възликувало бяхме възликували
2 лице беше възликувал беше възликувала беше възликувало бяхте възликували
3 лице беше възликувал беше възликувала беше възликувало бяха възликували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възликувам ще възликуваме
2 лице ще възликуваш ще възликувате
3 лице ще възликува ще възликуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възликувал ще съм възликувала ще съм възликувало ще сме възликували
2 лице ще си възликувал ще си възликувала ще си възликувало ще сте възликували
3 лице ще е възликувал ще е възликувала ще е възликувало ще са възликували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възликувам щяхме да възликуваме
2 лице щеше да възликуваш щяхте да възликувате
3 лице щеше да възликува щяха да възликуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възликувал щях да съм възликувала щях да съм възликувало щяхме да сме възликували
2 лице щеше да си възликувал щеше да си възликувала щеше да си възликувало щяхте да сте възликували
3 лице щеше да е възликувал щеше да е възликувала щеше да е възликувало щяха да са възликували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възликувал съм възликувала съм възликувало съм възликували сме
2 лице възликувал си възликувала си възликувало си възликували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възликувал съм възликувала съм възликувало съм възликували сме
2 лице възликувал си възликувала си възликувало си възликували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възликувал била съм възликувала било съм възликувало били сме възликували
2 лице бил си възликувал била си възликувала било си възликувало били сте възликували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възликувам щяла съм да възликувам щяло съм да възликувам щели сме да възликуваме
2 лице щял си да възликуваш щяла си да възликуваш щяло си да възликуваш щели сте да възликувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възликувал щяла съм да съм възликувала щяло съм да съм възликувало щели сме да сме възликували
2 лице щял си да си възликувал щяла си да си възликувала щяло си да си възликувало щели сте да сте възликували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възликувал бих възликувала бих възликувало бихме възликували
2 лице би възликувал би възликувала би възликувало бихте възликували
3 лице би възликувал би възликувала би възликувало биха възликували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-ли-ку-вай въз-ли-ку-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ли-ку-вал
непълен член въз-ли-ку-ва-лия
пълен член въз-ли-ку-ва-ли-ят
женски род въз-ли-ку-ва-ла
членувано въз-ли-ку-ва-ла-та
среден род въз-ли-ку-ва-ло
членувано въз-ли-ку-ва-ло-то
множествено число въз-ли-ку-ва-ли
членувано въз-ли-ку-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ли-ку-вал
женски род въз-ли-ку-ва-ла
среден род въз-ли-ку-ва-ло
множествено число въз-ли-ку-ва-ли