бил възликувал

Речник на българския език

1. бил възликувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възликувал е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).