възликувал съм

Речник на българския език

1. възликувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възликувал съм е производна форма на възликувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възликувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възликувал съм е производна форма на възликувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възликувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възликувал съм е производна форма на възликувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).