би възликувал

Речник на българския език

1. би възликувал — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би възликувал е производна форма на възликувам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би възликувал — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би възликувал е производна форма на възликувам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).