възликувахте

Речник на българския език

1. възликувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възликувахте е производна форма на възликувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възликувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възликувахте е производна форма на възликувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).