въдя

Речник на българския език

въ̀дя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

въ̀диш, мин. св. въ̀дих и въдѝх, мин. прич. въ̀дил и въдѝл, несв.; Какво. Развъждам, отглеждам (животни, растения).
въдя се. — За животни, растения — развъждам се, разпространявам се.

Грешни изписвания (1)

  • въдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въ-дя въ-дим
2 лице въ-диш въ-ди-те
3 лице въ-ди въ-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въ-дих въ-дих-ме
2 лице въ-ди въ-дих-те
3 лице въ-ди въ-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въ-дех въ-дех-ме
2 лице въ-де-ше въ-дех-те
3 лице въ-де-ше въ-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въдил съм въдила съм въдило съм въдили сме
2 лице въдил си въдила си въдило си въдили сте
3 лице въдил е въдила е въдило е въдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въдил бях въдила бях въдило бяхме въдили
2 лице беше въдил беше въдила беше въдило бяхте въдили
3 лице беше въдил беше въдила беше въдило бяха въдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въдя ще въдим
2 лице ще въдиш ще въдите
3 лице ще въди ще въдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въдил ще съм въдила ще съм въдило ще сме въдили
2 лице ще си въдил ще си въдила ще си въдило ще сте въдили
3 лице ще е въдил ще е въдила ще е въдило ще са въдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въдя щяхме да въдим
2 лице щеше да въдиш щяхте да въдите
3 лице щеше да въди щяха да въдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въдил щях да съм въдила щях да съм въдило щяхме да сме въдили
2 лице щеше да си въдил щеше да си въдила щеше да си въдило щяхте да сте въдили
3 лице щеше да е въдил щеше да е въдила щеше да е въдило щяха да са въдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въдел съм въдела съм въдело съм въдели сме
2 лице въдел си въдела си въдело си въдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въдил съм въдила съм въдило съм въдили сме
2 лице въдил си въдила си въдило си въдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въдил била съм въдила било съм въдило били сме въдили
2 лице бил си въдил била си въдила било си въдило били сте въдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въдя щяла съм да въдя щяло съм да въдя щели сме да въдим
2 лице щял си да въдиш щяла си да въдиш щяло си да въдиш щели сте да въдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въдил щяла съм да съм въдила щяло съм да съм въдило щели сме да сме въдили
2 лице щял си да си въдил щяла си да си въдила щяло си да си въдило щели сте да сте въдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въдил бих въдила бих въдило бихме въдили
2 лице би въдил би въдила би въдило бихте въдили
3 лице би въдил би въдила би въдило биха въдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въ-ди въ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въ-ден
непълен член въ-де-ния
пълен член въ-де-ни-ят
женски род въ-де-на
членувано въ-де-на-та
среден род въ-де-но
членувано въ-де-но-то
множествено число въ-де-ни
членувано въ-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въ-дил
непълен член въ-ди-лия
пълен член въ-ди-ли-ят
женски род въ-ди-ла
членувано въ-ди-ла-та
среден род въ-ди-ло
членувано въ-ди-ло-то
множествено число въ-ди-ли
членувано въ-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въ-дел
женски род въ-де-ла
среден род въ-де-ло
множествено число въ-де-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въ-дещ
непълен член въ-де-щия
пълен член въ-де-щи-ят
женски род въ-де-ща
членувано въ-де-ща-та
среден род въ-де-що
членувано въ-де-що-то
множествено число въ-де-щи
членувано въ-де-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въ-дей-ки