въдили

Речник на българския език

1. въдили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въдили е производна форма на въдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въдили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въдили е производна форма на въдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).