въдел

Речник на българския език

1. въдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въдел е производна форма на въдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

въдел е производна форма на въдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).