въдило

Речник на българския език

1. въдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въдило е производна форма на въдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

въдило е производна форма на въдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).