въдил е

Речник на българския език

1. въдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въдил е е производна форма на въдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въдил е е производна форма на въдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).