буламач

Речник на българския език

булама̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. булама̀чи, (два) булама̀ча, м. Разг. Пренебр. Безвкусно ястие, неприемлива смесица от продукти и аромати в едно ястие.

Грешни изписвания (3)

  • боламач
  • болъмач
  • булъмач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ла-мач
непълен член бу-ла-ма-ча
пълен член бу-ла-ма-чът
мн.ч. бу-ла-ма-чи
членувано бу-ла-ма-чи-те
бройна форма бу-ла-ма-ча
звателна форма