бруля

Речник на българския език

бру̀ля преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

бру̀лиш, мин. св. бру̀лих и брулѝх, мин. прич. бру̀лил и брулѝл, несв.
1. Какво. Събарям плодове от дърво с прът или камъни. Бруля орехи.
2. (Какво/кого). За вятър — шибам, удрям. Знаеш ли как брули вятърът!

Грешни изписвания (1)

  • брулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бру-ля бру-лим
2 лице бру-лиш бру-ли-те
3 лице бру-ли бру-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бру-лих бру-лих-ме
2 лице бру-ли бру-лих-те
3 лице бру-ли бру-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бру-лех бру-лех-ме
2 лице бру-ле-ше бру-лех-те
3 лице бру-ле-ше бру-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице брулил съм брулила съм брулило съм брулили сме
2 лице брулил си брулила си брулило си брулили сте
3 лице брулил е брулила е брулило е брулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях брулил бях брулила бях брулило бяхме брулили
2 лице беше брулил беше брулила беше брулило бяхте брулили
3 лице беше брулил беше брулила беше брулило бяха брулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бруля ще брулим
2 лице ще брулиш ще брулите
3 лице ще брули ще брулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм брулил ще съм брулила ще съм брулило ще сме брулили
2 лице ще си брулил ще си брулила ще си брулило ще сте брулили
3 лице ще е брулил ще е брулила ще е брулило ще са брулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бруля щяхме да брулим
2 лице щеше да брулиш щяхте да брулите
3 лице щеше да брули щяха да брулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм брулил щях да съм брулила щях да съм брулило щяхме да сме брулили
2 лице щеше да си брулил щеше да си брулила щеше да си брулило щяхте да сте брулили
3 лице щеше да е брулил щеше да е брулила щеше да е брулило щяха да са брулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице брулел съм брулела съм брулело съм брулели сме
2 лице брулел си брулела си брулело си брулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице брулил съм брулила съм брулило съм брулили сме
2 лице брулил си брулила си брулило си брулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм брулил била съм брулила било съм брулило били сме брулили
2 лице бил си брулил била си брулила било си брулило били сте брулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бруля щяла съм да бруля щяло съм да бруля щели сме да брулим
2 лице щял си да брулиш щяла си да брулиш щяло си да брулиш щели сте да брулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм брулил щяла съм да съм брулила щяло съм да съм брулило щели сме да сме брулили
2 лице щял си да си брулил щяла си да си брулила щяло си да си брулило щели сте да сте брулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих брулил бих брулила бих брулило бихме брулили
2 лице би брулил би брулила би брулило бихте брулили
3 лице би брулил би брулила би брулило биха брулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бру-ли бру-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род бру-лен
непълен член бру-ле-ния
пълен член бру-ле-ни-ят
женски род бру-ле-на
членувано бру-ле-на-та
среден род бру-ле-но
членувано бру-ле-но-то
множествено число бру-ле-ни
членувано бру-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бру-лил
непълен член бру-ли-лия
пълен член бру-ли-ли-ят
женски род бру-ли-ла
членувано бру-ли-ла-та
среден род бру-ли-ло
членувано бру-ли-ло-то
множествено число бру-ли-ли
членувано бру-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бру-лел
женски род бру-ле-ла
среден род бру-ле-ло
множествено число бру-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бру-лещ
непълен член бру-ле-щия
пълен член бру-ле-щи-ят
женски род бру-ле-ща
членувано бру-ле-ща-та
среден род бру-ле-що
членувано бру-ле-що-то
множествено число бру-ле-щи
членувано бру-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бру-лей-ки