брулил си

Речник на българския език

1. брулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

брулил си е производна форма на бруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. брулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

брулил си е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).