щял да е брулил

Речник на българския език

1. щял да е брулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е брулил е производна форма на бруля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).