брулила

Речник на българския език

1. брулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

брулила е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. брулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

брулила е производна форма на бруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).