брулило е

Речник на българския език

1. брулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брулило е е производна форма на бруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. брулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

брулило е е производна форма на бруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).