благоговея

Речник на българския език

благоговѐя непреходен глагол от несвършен вид (тип 160ii) редактиране

Значение

благоговѐеш, мин. св. благоговя̀х, мин. прич. благоговя̀л, несв.; Пред кого, пред какво. Изпитвам благоговение; отнасям се с благоговение.

Грешни изписвания (7)

  • благогувея
  • благуговея
  • благугувея
  • блъгоговея
  • блъгогувея
  • блъгуговея
  • блъгугувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бла-го-го-вея бла-го-го-ве-ем
2 лице бла-го-го-ве-еш бла-го-го-ве-е-те
3 лице бла-го-го-вее бла-го-го-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бла-го-го-вях бла-го-го-вях-ме
2 лице бла-го-го-вя бла-го-го-вях-те
3 лице бла-го-го-вя бла-го-го-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бла-го-го-ве-ех бла-го-го-ве-ех-ме
2 лице бла-го-го-ве-е-ше бла-го-го-ве-ех-те
3 лице бла-го-го-ве-е-ше бла-го-го-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице благоговял съм благоговяла съм благоговяло съм благоговели сме
2 лице благоговял си благоговяла си благоговяло си благоговели сте
3 лице благоговял е благоговяла е благоговяло е благоговели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях благоговял бях благоговяла бях благоговяло бяхме благоговели
2 лице беше благоговял беше благоговяла беше благоговяло бяхте благоговели
3 лице беше благоговял беше благоговяла беше благоговяло бяха благоговели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще благоговея ще благоговеем
2 лице ще благоговееш ще благоговеете
3 лице ще благоговее ще благоговеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм благоговял ще съм благоговяла ще съм благоговяло ще сме благоговели
2 лице ще си благоговял ще си благоговяла ще си благоговяло ще сте благоговели
3 лице ще е благоговял ще е благоговяла ще е благоговяло ще са благоговели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да благоговея щяхме да благоговеем
2 лице щеше да благоговееш щяхте да благоговеете
3 лице щеше да благоговее щяха да благоговеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм благоговял щях да съм благоговяла щях да съм благоговяло щяхме да сме благоговели
2 лице щеше да си благоговял щеше да си благоговяла щеше да си благоговяло щяхте да сте благоговели
3 лице щеше да е благоговял щеше да е благоговяла щеше да е благоговяло щяха да са благоговели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице благоговеел съм благоговеела съм благоговеело съм благоговеели сме
2 лице благоговеел си благоговеела си благоговеело си благоговеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице благоговял съм благоговяла съм благоговяло съм благоговели сме
2 лице благоговял си благоговяла си благоговяло си благоговели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм благоговял била съм благоговяла било съм благоговяло били сме благоговели
2 лице бил си благоговял била си благоговяла било си благоговяло били сте благоговели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да благоговея щяла съм да благоговея щяло съм да благоговея щели сме да благоговеем
2 лице щял си да благоговееш щяла си да благоговееш щяло си да благоговееш щели сте да благоговеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм благоговял щяла съм да съм благоговяла щяло съм да съм благоговяло щели сме да сме благоговели
2 лице щял си да си благоговял щяла си да си благоговяла щяло си да си благоговяло щели сте да сте благоговели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих благоговял бих благоговяла бих благоговяло бихме благоговели
2 лице би благоговял би благоговяла би благоговяло бихте благоговели
3 лице би благоговял би благоговяла би благоговяло биха благоговели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бла-го-го-вей бла-го-го-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бла-го-го-вял
непълен член бла-го-го-ве-лия
пълен член бла-го-го-ве-ли-ят
женски род бла-го-го-вя-ла
членувано бла-го-го-вя-ла-та
среден род бла-го-го-вя-ло
членувано бла-го-го-вя-ло-то
множествено число бла-го-го-ве-ли
членувано бла-го-го-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бла-го-го-ве-ел
женски род бла-го-го-ве-е-ла
среден род бла-го-го-ве-е-ло
множествено число бла-го-го-ве-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бла-го-го-ве-ещ
непълен член бла-го-го-ве-е-щия
пълен член бла-го-го-ве-е-щи-ят
женски род бла-го-го-ве-е-ща
членувано бла-го-го-ве-е-ща-та
среден род бла-го-го-ве-е-що
членувано бла-го-го-ве-е-що-то
множествено число бла-го-го-ве-е-щи
членувано бла-го-го-ве-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бла-го-го-ве-ей-ки