благоговя

Речник на българския език

1. благоговя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

благоговя е производна форма на благоговея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. благоговя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

благоговя е производна форма на благоговея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).