благоговял

Речник на българския език

1. благоговял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоговял е производна форма на благоговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоговял — мин. деят. св. прич. м. р.

благоговял е производна форма на благоговея (мин. деят. св. прич. м. р.).