благоговеещият

Речник на българския език

1. благоговеещият — м. р. пълен член

благоговеещият е производна форма на благоговеещ (м. р. пълен член).

2. благоговеещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

благоговеещият е производна форма на благоговея (сег. деят. прич. м. р. пълен член).