благоговели

Речник на българския език

1. благоговели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

благоговели е производна форма на благоговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. благоговели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

благоговели е производна форма на благоговея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).