бесувам

Речник на българския език

бесу̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

бесу̀ваш, несв.
1. Разг. За животно (куче или котка), което се намира в любовен период.
2. Грубо. Развратнича.

Грешни изписвания (3)

  • бесувъм
  • бисувам
  • бисувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-су-вам бе-су-ва-ме
2 лице бе-су-ваш бе-су-ва-те
3 лице бе-су-ва бе-су-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-су-вах бе-су-вах-ме
2 лице бе-су-ва бе-су-вах-те
3 лице бе-су-ва бе-су-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-су-вах бе-су-вах-ме
2 лице бе-су-ва-ше бе-су-вах-те
3 лице бе-су-ва-ше бе-су-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бесувал съм бесувала съм бесувало съм бесували сме
2 лице бесувал си бесувала си бесувало си бесували сте
3 лице бесувал е бесувала е бесувало е бесували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бесувал бях бесувала бях бесувало бяхме бесували
2 лице беше бесувал беше бесувала беше бесувало бяхте бесували
3 лице беше бесувал беше бесувала беше бесувало бяха бесували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бесувам ще бесуваме
2 лице ще бесуваш ще бесувате
3 лице ще бесува ще бесуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бесувал ще съм бесувала ще съм бесувало ще сме бесували
2 лице ще си бесувал ще си бесувала ще си бесувало ще сте бесували
3 лице ще е бесувал ще е бесувала ще е бесувало ще са бесували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бесувам щяхме да бесуваме
2 лице щеше да бесуваш щяхте да бесувате
3 лице щеше да бесува щяха да бесуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бесувал щях да съм бесувала щях да съм бесувало щяхме да сме бесували
2 лице щеше да си бесувал щеше да си бесувала щеше да си бесувало щяхте да сте бесували
3 лице щеше да е бесувал щеше да е бесувала щеше да е бесувало щяха да са бесували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бесувал съм бесувала съм бесувало съм бесували сме
2 лице бесувал си бесувала си бесувало си бесували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бесувал съм бесувала съм бесувало съм бесували сме
2 лице бесувал си бесувала си бесувало си бесували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бесувал била съм бесувала било съм бесувало били сме бесували
2 лице бил си бесувал била си бесувала било си бесувало били сте бесували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бесувам щяла съм да бесувам щяло съм да бесувам щели сме да бесуваме
2 лице щял си да бесуваш щяла си да бесуваш щяло си да бесуваш щели сте да бесувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бесувал щяла съм да съм бесувала щяло съм да съм бесувало щели сме да сме бесували
2 лице щял си да си бесувал щяла си да си бесувала щяло си да си бесувало щели сте да сте бесували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бесувал бих бесувала бих бесувало бихме бесували
2 лице би бесувал би бесувала би бесувало бихте бесували
3 лице би бесувал би бесувала би бесувало биха бесували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-су-вай бе-су-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-су-вал
непълен член бе-су-ва-лия
пълен член бе-су-ва-ли-ят
женски род бе-су-ва-ла
членувано бе-су-ва-ла-та
среден род бе-су-ва-ло
членувано бе-су-ва-ло-то
множествено число бе-су-ва-ли
членувано бе-су-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-су-вал
женски род бе-су-ва-ла
среден род бе-су-ва-ло
множествено число бе-су-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-су-ващ
непълен член бе-су-ва-щия
пълен член бе-су-ва-щи-ят
женски род бе-су-ва-ща
членувано бе-су-ва-ща-та
среден род бе-су-ва-що
членувано бе-су-ва-що-то
множествено число бе-су-ва-щи
членувано бе-су-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-су-вай-ки