бил бесувал

Речник на българския език

1. бил бесувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил бесувал е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).