бесували

Речник на българския език

1. бесували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бесували е производна форма на бесувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бесували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бесували е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бесували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бесували е производна форма на бесувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бесували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бесували е производна форма на бесувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).