бесувах

Речник на българския език

1. бесувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бесувах е производна форма на бесувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бесувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бесувах е производна форма на бесувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).